Област Благоевград е една от големите в страната и разположена в югозападната част на България, приютява много села. Едно от тях носи името Градево и е под пряката юрисдикция на община Симитли, като районът около това населено място е предимно планински. Баба Цвета, Реката и Марево са част от имената на махалите, което придава на селото разпръснат облик. Тази структура е характерна и за други подобни места, където през годините махалите са образували нещо като умален вариант на квартали в големите градове. Още към края на 16-ти век името на селото излиза от различни документи на османската власт – тогава има статут на селище от колибарски тип. Първото споменаване става факт през 1576-та, а към годините на 19-тото столетие силно развитие получава животновъдството. Хората отглеждат най-вече овце и кози, а от стопанските култури са застъпени картофите и овесът. Освен тях преобладава и ечемик и царевица, даващи прехрана на домакинствата.
Две църкви и едно попско училище е имало в Градево към 1891-ва година съгласно оставените бележки от Георги Стрезов. През същата тази година Стрезов дава описания и за много други села в страната, които служат на по-късните изследователи. Околността Стрезов описва едновременно като стръмна и гориста, а дистанцията до Благоевград е изминавана за пет часа време. Пак по думите на Стрезов през зимния сезон преминаващата от тук река нараства неимоверно, тоест нивото на водите ѝ се покачва. Общо броят на къщите достига 280 и в тях живеят хора от български произход, а пак в резултат на повишеното водно ниво през зимата е възможен ловът на пъстърва. Васил Кънчов дава друга статистика относно броя на хората девет години след Стрезов. Тук тогава живеят 1650 души и всички те изповядват християнската религия. Епохалният труд на Кънчев се нарича Македония, Етнография и Статистика, а роденият във Враца изследовател е патрон на едно от тамошните училища. Балканската война е неизменно свързвана с този район, когато възниква и Македоно – одринското опълчение. От това село дванадесет души от местното население се включват в редиците му като доброволци. Прогимназия само с един клас отваря врати през учебната 1926-27-ма година.
Общо класът в Градево наброява 28 души, като 25 от тях са момчета. За образованието на децата се грижи един преподавател, който е волнонаемен. Един от водещите в културно и историческо значение местни монументи е този, посветен на падналите мъже по време на войните. Страната ни участва в двете балкански и двете световни, а Александър Кръстев Масларски се отличава с героични подвизи. Той се ражда през 1897-ма и губи живота си на 47 години, като лобното му място се намира някъде край Гюшево. Стоян Масларски е син на убития и се ражда през 1923-та, точно когато избухва Септемврийското въстание. Умрял през 1996-та, синът участва във Втората световна война и върви по пътя на своя родител. Когато се състои основното форсиране на река Драва, Масларски е един от главните участници в тези трагични за страната събития. Оцелява и се завръща в родното си село като национален герой, окичен с множество почести от военен характер.
